В Стара Загора икономиката е силно развита и дори за определен период от време тя се нарежда на второ място след тази в столицата. От тази гледна точка селата в тази област също са облагодетелствани откъм достъп на работни места и всякакви неща, които са необходими в ежедневието. Горно Ботево е едно от селата в старозагорско, за които има доста информация в интернет източниците. Само осемнадесет км делят селото от областния град, което означава, че ще ни е необходим автомобилен или автобусен транспорт за придвижване. Вариантът с велосипед също не е изключен, но със сигурност отнема повече време. Разположено в едноименното Старозагорско поле, през селото е важно да отбележим и преминаването на небезизвестната Дълбашка река. Тя със сигурност оказва благотворно влияние за насажденията в региона, а иначе от историческа гледна точка най-известната местност е Калето. Тя се намира само на три километра и шестотин метра от селото.
Още от епохата на римляните в близост до тогавашното Горно Ботево има селище, а категорични доказателства за това са намерени в лицето на гробовете в близост. В средата на седемнадесетото столетие неизвестен турски бей полага основите на селото, иначе данни за него намираме и в по-ранно време. Това се случва през 1488-ма година в един от многобройните реистри на Османската империя. Тогава то е наречено Шамлии по името на местността Шамлъ, а далеч напред във времето стават известни данни и за друго селище. Това обаче е чак през 1837-ма година, която е паметна за страната от гледна точка на раждането на Апостола на свободата Васил Левски. Селото се намира на близо до Кючук Дуванлии и се знае, че населението му е изцяло съставено от българи. Дуванлии е име, което трябва да свързваме със соколите, защото на турски сокол се казва „доган”. А точно там отглеждането на ловни соколи е било развито на високо ниво. Соколец и Малък Соколец са други две имена, с които селото се среща на по-късен етап във времето. Отнася се за първите години, когато страната ни вече може да се счита като свободна от гнета на Османската империя.
Джуранлийнският бой, един от най-известните за Руско-турската освободителна война от 1877-ма година, се превежда в околностите на Горно Ботево. Той се състои в периода 19-31-ви юли, а иначе през 1906-та година селото получава настоящето си име, само че вместо Ботево, го изписват като Ботьово. Днес на мястото, където се състои битката, има издигнат монумент в памет на загиналите войници. В годината, когато страната постига така жадуваната независимост – 1908-ма, за селото има и друг допълнителен повод за гордост. Той е свързан с водоснабдяване на населоното място и с построяването на четири на брой чешми. Село Балкьой, което се намира в пределите на Беломорска Тракия, е пряко свързана с историята на старозагорското населено място. След Първата световна война 50 бежанци от там намират убежище, а през 1940-та се стига до административното обединение на двете села. По този начин то официално придобива името си, изписано този път като Ботево вместо Ботьово. През 1879-та е построено първото селско училище.
